на 11 февруари 2018 година фондация "Мечти без граници" организира честване 125 години от рождението на бащата на оперетното изкуство в България - Ангел Сладкаров. Инициативата е част от програмата по повод 100 години от създаването на професионалния оперетен театър в България. Ще бъде положена паметна плоча и представяне на преиздадената му мемоарна книга.
Ангел Сладкаров - 125 години от раждането на популярният оперетен артист и режисьор, който е един от основоположниците на оперетното изкуство в България.
Малко са хората, които знаят, че на Ангел Сладкаров дължим първите 180 грамофонни записа с естрадни песни и оперетни арии на български език. Той е и човекът, открил за оперетата ни много таланти, сред които са Мими Балканска и Асен Русков.
Оперетният режисьор и актьор, създателят на българския професионален оперетен театър Ангел Сладкаров започва кариерата си в любителската трупа на Велико Дюкмеджиев в Шумен. През 1918 година сформира професионална трупа и изнася с нея първия оперетен спектакъл в София - оперетата "Шансонетка", прекръстена от него на "Маркиз Бонели" от Делингер.
През 1975 г. издава мемоарите си „Българско оперетно изкуство“
Програма:
14:00 часа - Представяне на мемоарна книга "Ангел Сладкаров"
15:00 часа - Откриване на паметната му плоча и портрет
15:30 - Концерт в памет на Ангел Сладкаров
16:30 - Коктейл
17:00 - Бенефисно представление на оперетата "Цигански барон" (голямата зала)
Музикалният театър чества 100 години на професиналната оперета
София, 30 януари /Пенка Момчилова, БТА/ Пионерът на стогодишната родна оперета Ангел Сладкаров /1892-1977/ "ще пее" "О, дона Клара" и "Дете на моите години" в Музикалния театър - изпълненията на артиста ще звучат от плочи, съхранени от неговия син и съименник. На 10 и 11 февруари в Музикалният театър чества 100 години от първия оперетен спектакъл в България.
С премиерата на оперетата „Маркиз Бонели” от Делингер на 10 февруари 1918 година в София трупата на Ангел Сладкаров поставя началото на професионалната оперета у нас. На 10-ти февруари от 19.00 в Музикалния театър ще има тържество- концерт. На него ще прозвучат откъси от емблематични оперети и мюзикъли, поставяни през годините на сцената на Музикалния театър. Наред с „Цигански барон” на Щраус, „Веселата вдовица” на Лехар и „Царицата на чардаша” на Калман, публиката ще се наслади и на изпълнения от мюзикълите „Котки” на Андрю Лойд Уебър, „Целуни ме, Кейт” на Кол Портър, „Българи от старо време” на Асен Карастоянов.
Сред публиката ще присъстват представители на държавни и културни институции, доайени на оперетата и бивши артисти на театъра. На 11-ти февруари от 14.00 в централното фоайе на Музикалния театър се открива гранитна плоча в памет на Ангел Сладкаров /1892 – 1977 /, бащата на професионалния оперетен жанр в България. Над плочата ще бъде поставен портрет на Сладкаров, нарисуван от художника Павел Митков. Ще бъде представена и книгата „Мемоарите на Ангел Сладкаров”.От 17:00 солистите, хорът, балетът и оркестърът на Музикалния театър ще изпълнят оперетата на Щраус „Цигански барон” в памет на Ангел Сладкаров, където той е изиграл една от емблематичните си роли като солист. Професионалното начало на оперетата у нас и нейната рождена дата е 10 февруари 1918 година, когато Ангел Сладкаров, бивш солист на Шуменската оперетна дружба, събира музиканти и артисти в Първа частна професионална оперетна трупа и поставя виенската оперета „Маркиз Бонели” от Рудолф Делингер . Ангел Сладкаров е трябвало да промени по-пикантните сцени, за да не скандализират тогавашните патриархални нрави. Сменил и оригиналното заглавие на оперетата, което било „Шансонетката” — на градски жаргон по онова време „шансонетка” означавало „лека жена”.